Кой са най-подходящите почви за отглеждане на ечемик?
В сравнение с останалите житни култури ечемикът предявява най-малки изисквания към топлината. Средната вегетационна температура за отглеждане ла ечемика се движи между 1800-2300° С. Ечемикът се отличава с нисък транспирациокен капацитет, поради което се счита като по-малко взискателен от пшеницата към почвената влага. Това особено важи за зимния ечемик, при който постъпилата в почвата вода от зимните и пролетните валежи в повечето случаи е достатъчна.
Подобно на пшеницата ечемикът изисква плодородни почви. Те трябва да имат дълбок профил, като мощността на хумусно-акумулативния хоризонт да не е по-малко от 40—50 см. Той трябва да има рохкав строеж и добър топлинен и въздушен режим; добре обезпечен на органично вещество (хумус не по-малко от 2-3% и усвоими форми азот, фосфор и калий, особено на азот и фосфор).
Ечемикът, макар и да не е особено взискателен към топлината, не понася преовлажнените и студените почви (псевдоподзолисти, глинести черноземи, смолници, ливадни смолници).
Ечемикът предпочита почвите с неутрална до алкална реакция. Добре вирее върху карбонатните почви (карбонатни черноземи, рензини, но те трябва да имат мощен хумусно-акумулативен хоризонт – 40-50 см). Ечемикът въобще не понася киселите почви. Той особено е чувствителен към киселата реакция на почвения разтвор в по-млада възраст. Трябва да се знае, че псевдо-подзолистите почви са абослютно непригодни за отглеждане на ечемик.
За разлика от пшеницата ечемикът проявява по-голяма толерантност към по-високото съдържание на водоразтворими соли в почвата. Установено е в с. Равно поле, Софийски окръг, че ечемикът може да има нормален растеж, развитие и добра продуктивност при съдържание на водоразтворими соли в почвата до 0,5% (сух остатък, в който преобладаващо участие имат сулфатите). Освен това ечемикът дава задоволителни добиви, когато се-отглежда върху смолници.
Най-подходящи почви за отглеждане на ечемика са черноземите (карбонатни, типични, излужени и деградирани), рендзините, тъмносивокафявите горски почви - лесивирани типичните и излужените канелени горски почви, алувиално-ливадните, но с по-тежък механичен състав. Много добри добиви се получават и върху смолници, но когато те са разположени на по-отточни (дренирани) релефни форми.
Върху сивокафявите и канелените горски почви - лесивирани, за получаване на високи и трайни добиви от ечемик трябва да се прилага много по-висока агротехника, отколкото при черноземите (торене с физиологично алкални торове: амониева селитра, карбамид, фосфорно брашно и др.). Освен това, когато реакцията на почвения разтвор е кисела, внасянето на вар се отразява положително върху продуктивността на ечемика.
Отглеждането на ечемика върху алувиално-ливадните почви трябва да се извършва само тогава, когато след него ще се засаждат зеленчуци или ще се засява царевица за фураж.
Пролетният ечемик в сравнение със зимния е много по-чувствителен към почвените условия, поради което той трябва да се отглежда само върху плодородни почви.
|
