Въпроси-отговори

Като южно растение царевицата проявява голяма взискателност към топлината и светлината. За приключване на жизнения цикъл на различните форми царевица се сочат различни вегетационни температури: за много ранните сортове вегетационната температура е 1800° С, за ранните - 2200° С, а за средно ранните - 2400 °С, за средно късните - 2700° С и за късните - 3200° С. Географската ширина, на която се намира нашата страна, създава възможност да се задоволи в пълна степен нуждата от топлина на много ранните, средно ранните и средно късните форми царевица.

Въпреки големите изисквания към топлината царевицата не понася и прекомерно високите температури (+33 - +35° С) и особено ако те са придружени с понижаване на атмосферната и почвената влага.

Царевицата е влаголюбиво растение и особено голямо количество вода консумира през месеците юли и август, когато листната й повърхност достига максималните си размери, а транспирационният й коефициент има най-високи стойности. Ето защо за получаването на високи и постоянни добиви за нашата страна най-голяма роля играе не само общата сума на годишните валежи (която не бива да е под 600 - 700 mm), но и тяхното правилно разпределение през вегетационния период. Идеалното разпределение на валежите за отглеждане на царевица без напояване е май - юни по 80 - 90 mm, юли и август по 100 - 110 мм. Но тъй ката количеството на падналите валежи през вегетационния период, на царевицата силно се колебае у нас и много често юли и август са сухи, за получаване на сигурни и високи добиви царевица почвата трябва да се напоява. Ето защо там, където не съществуват условия за напояване, трябва да се прилагат всички необходими мероприятия за поемане от почвата и запазване от непроизводителни разходи на водата, постъпила от зимните и пролетните валежи (дълбока есенна обработка, торене с оборски тор, чести летни разрохквания на най-горния орен слой на почвата и борба с плевелите).

Царевицата е много взискателна култура и към почвените условия. Тя има добър растеж, развитие и висока продуктивност, когато почвите се отличават с мощен хумусно-акумулативен или окултурен хумусно-елувиален хоризонт с троховидно-зърнеста структура, с добри физични и физико-механични свойства, с добра водозадържаща способност, богати на органично вещество, фосфор и калий, със слабо кисела или неутрална реакция. При почви с алкална реакция и съдържание на повече от 3,0% общи карбонати царевицата страда от цинкова хлороза. Симптомите на заболяване на царевицата от хлороза се изразяват с появата на белезникави ивици отстрани на главния нерв на листата. Когато листата застаряват, белезникавият цвят на ивиците преминава в кафяв. Засегнатите царевични растения от цинковата хлороза имат хлоротичен вид, те са по-ниски, със скъсени междувъзлия. При силна проява на цинкова хлороза царевичните растения не засичат кочани. За предотвратяване или отстраняване на появилите се смущения на царевицата от цинк може да се приложи микроторене с цинков сулфат (по 40 - 50 kg/ha). Недостигът на молибден също така, както и на цинка, довежда до смущение в растежа и развитието на царевицата. Обикновено недостигът на молибден най-често се наблюдава при почви с кисела или алкална реакция. Недостигът на молибден в нашите почви се попълва чрез внасяне на микротор (натриев молибденат по 20 - 25 kg/ha).

Най-подходящи почви за отглеждане на царевицата са излужените и типичните черноземи.

Карбонатните черноземи, когато се използуват за отглеждане на царевица, наред с торенето им с азот, фосфор и калий трябва да се внася цинк и молибден.

Много подходящи за отглеждане на царевицата са тъмносиво-кафявите горски почви - лесивирани излужените канелени горски почви и смолниците.

Получаването на високи и постоянни добиви от царевица на горепосочените почвени различия (особено при черноземите) е възможно само при условие, че тя се напоява. Прилагането на висока агротехника при отглеждането на царевицата (по-доброто влагозапасяване на почвите, рационалното торене, честите летни разрохквания на орницата, унищожаване на плевелите и предпазване на почвата от непроизводително изпарение на влагата) увеличава възможностите на царевицата по-лесно да понася продължителните летни засушавания.

Царевицата, отглеждана при условията на сивокафявите и канелените горски почви, лесивирани и смолници по-добре понася летните засушавания, отколкото при черноземните. Освен това много подходящи за отглеждане на царевица са алувиално-ливадните почви (средно до тежко песъчливо-глинести по механичен състав), ливадните черноземи, ливадните канелени почви, ливадните смолници, които се отличават с по-високо ниво на подпочвените води. Царевицата поради това, че има много по-дълбоко разполагаща се коренова система в сравнение с останалите зърненожитни, може през летните засушавания да черпи вода от по-долните добре влагозапасени слоеве.