Кой са най-подходящите почви за отглеждане на ръж?
Ръжта се отглежда най-вече в умерено хладните в климатично отношение полупланински и планински райони с надморска височина, по-голяма от 1000 м. В сравнение с пшеницата, ечемика и овеса ръжта се отличава с по-голяма студоустойчивост, но не понася продължително време снежна покривка. Под нея тя страда от снежна плесен и много често растенията загиват. Ето защо, за да се избегне тази особеност, трябва да се подберат такива места за нейното отглеждане, в които да не се създават условия за допълнително навяване на сняг от съседните терени. Освен това ръжта не понася излишна повърхностна влага през пролетта (особено когато се стопява снегът). По тази причина за ръж не бива да се използуват безот-точни терени със слабо пропускливи почви (тежки по механичен състав или със силно изразена текстурна диференциация).
Ръжта не издържа на големи горещини независимо от това, че се счита за едно от най-сухоустойчивите житни растения, тъй като образува мощна коренова система, която прониква в по-дълбоките влагозапасени подпочвени слоеве (до 1,0 - 1,5 м) и доставя необходимото количество влага за надземната част. За нейната по-голяма сухоустойчивост особена роля играе и сравнително ниският й транспирационен коефициент. За разлика от пшеницата и ечемика ръжта е много чувствителна към валежите през време на цъфтежа. Изобилните валежи пречат на нейното опраш-ване, в резултат на което се появяват празни класчета или напълно безплодни растения.
Ръжта е взискателна и силно реагира на почвените условия. Тя не понася тежките по механичен състав повърхностно преовлажнени почви (глинести черноземи, смолници, псевдоподзолисти почви, засолените и алкалните почви).
Когато ръжта се отглежда върху плодородни почви като черноземите, тя дава много слама, а малко зърно. Ето защо за ръж трябва да се избират почви, които да отговарят на следните по-главни особености: да имат мощен, рохкав почвен профил, да са леки по механичен състав, като количеството на глината (частици <0,01 мм) не бива да надвишава 20 -25%. В северните райони на света ръжта най-широко се отглежда върху такива почви. Те са наречени ръжени почви. Освен това тези почви трябва да съдържат 1,5 - 2,5% хумус, да бъдат обезпечени на усвоим азот, фосфор и калий. Ръжта е едно от растенията, които с голям успех използуват трудноусвоимите фосфати в почвата. Но за получаване на по-високи добиви от ръжта най-добре е тя да се тори с оборски тор. Добър ефект при нея дава и зеленото торене с бяла лупина.
Ръжта не е много чувствителна към реакцията на почвения разтвор. Тя успява както върху почви с кисела, неутрална, така и със слабо алкална реакция. Практиката обаче показва, че ръжта в северните страни (Русия, Полша, Германия) се отглежда най-вече върху почви с кисела реакция.
При наши условия успешното отглеждане на ръжта в почви с лек механичен състав може да става само в планинските райони, където падат достатъчно количество валежи. В тези райони най-подходящи са кафявите горски почви, делувиално-ливадните почви, пролувиално-ливадните почви. Подходящи за ръж са и алувиално-ливадните почви в планинските поречия, но при условие, че подпочвените им води са по-дълбоко разположени (1,5 - 2,0 м под повърхността на почвата).
В районите с по-малко валежи (предпланинските) подходящи почви са сивокафявите и канелените горски почви, лесивирани, но в случай че не са ерозирани. Когато в орницата на тези почви доминира илувиалният хоризонт, добивът от ръжта е по-нисък. В планинските и полупланинските райони за отглеждане на ръж могат да се използуват и някои ранкери (когато мощността на профила им е около 50 см) и са образувани върху шисти или други такива, но с по-дълбоко изветрели почвообразуващи скали (гранити, диорити, андезити и др.).
|
