Кой са най-подходящите почви за отглеждане на ориз?
В сравнение с другите зърнено-житни растения оризът се нуждае от много влага и слънце. Той с успех може да се отглежда само в райони, в които средните месечни температури през вегетационния му период не спадат чувствително под 20° С.
Оризът е изключително взискателен към влага (не се причислява към блатните растения), но изисква през по-голямата част от вегетационния си период непрекъснато поддържане на воден слой в оризището. Това се постига с редовно или почти непрекъснато напояване. Ето защо за оризища трябва да се избират добре огрени от слънцето равнинни терени (с наклон, не по-голям от 1 до 2%). Терените с равнинен релеф позволяват без особени нивелации и нарушаване на хумусно-акумулативния хоризонт на почвата с по-малко средства и по-бързо да се изградят напоителни клетки с възможно най-големи размери с цел да се създаде възможност за по-пълно механизиране на работните процеси при отглеждане на ориза.
Оризът е взискателен към почвените условия. Най-подходящи условия за него са почвите с нормален профил, на които мощността на хумусно-акумулативния хоризонт да не е по-малка от 40 до 50 см. Почвите трябва да имат рохкав строеж (добра порьозност), от средно до тежко песъчливо-глинест механичен състав (количеството на глината да варира от 30 до 45%), богати на органично вещество, с добър въздушен режим, троховидно-зърнеста структура, с добра водопропускливост. Добре да са запасени с хумус и усвоими форми азот, фосфор и калий. Оризът предпочита от неутрална до слабо киселата почвена реакция.
Най-подходящи за оризища са почвите с двучленен строеж на профила си, т. е. когато горепосоченият почвен слой (хумусно-акумулативен и преходен хоризонт) лежи върху слой с по-малка водопропускливост, несъдържащ водоразтворими токсични за ориза соли. Почви с подобен строеж могат да се намерят по терасите на реките. Почви с песъчлив или глинесто-песъчлив механичен състав, отличаващ се с голяма водопропускливост, са неизгодни за ориза, тъй като отглеждането им е свързано с изразходването на големи количества вода. Особено икономически неизгодно е създаването на оризища върху такива почви в районите на ограничени водни ресурси.
Неподходящи за оризища са тежките по механичен състав и с ниско съдържание на кислород почви.
В тежките по механичен състав и с ниска аерация почви оризът страда от редица болести и се напада особено силно от припламване.
Валежите като фактор за отглеждане на ориза, поради това че изисква постоянно напояване, нямат особено значение. Те обаче са много вредни през време на цъфтежа и през периода на прибиране на оризовата реколта. Ето защо с най-голям успех оризът се отглежда в областите с по-продължителни сухи сезони, с повече топлина и слънчево греене през годината.
| 
