|
ПОЧВА, е горната
част на рохкавите отложения, която се обитава от живите
организми. Почвата представлява система, в която взаимодействат
потоци на енергия и вещества, постъпващи от Слънцето,
от атмосферата и от живи организми.
Максималните дълбочини, до които могат да проникнат
в тези отложения живите организми, в частност корените
на растенията, се колебае от няколко милиметра в много
сухите и студените региони и там където са разпространени
плътни скални образувания, а до 4,5 метра и повече
в по-топлите и влажни райони, характеризиращи се с
порести и проницаеми повърхмостни отложения.
Тази система се образува от многочислени форми на
веществото и енергията: От сушата с минерални частици
и химически съединения. От Слънцето постъпва лъчиста
енергия, от атмосферата - вода, въглероден двуокис
и азот. Биомасата освобождава усвоената от живите
организми в процеса на фотосинтеза и напрупана в съединенията
на въглеводорода слънчева енергия.
Почвата се проявява като система благодарение на
взаимодействието и преобразуването на различни форми
на енергията и веществата в повърхностната част на
земната кора на изветряне. Много от тези изменения
имат цикличен или променлив характер. Например, за
синтеза на съединенията на въглеводорода, богати на
енергия и необходими за живота на растенията трябва
да получават не само енергия от Слънцето, но и въглероден
двуокис (от въздуха) и вода (най-вече от почвата).
С течение на времето растенията отмират и обогатяват
почвата с органично вещество, а микроорганизмите го
разлагат, в резултат на което въглеродния двуокис,
водата и енергията се връщат в системата.
Почвената система със всичките й присъщи преобразувания
на енергията и веществата се явява основна част на
средата на обитаване на човека, който я използва за
осигуряване на хранителния си баланс.
ПОЧВЕН ПРОФИЛ
Взаимодействията вътре в почвената
система довеждат до видими изменения в почвената
маса. В почвените разрези се разкрива вертикална
последователност от слоеве, наричани почвени хоризонти,
различаващи се по набор от признаци (например: по
цвят, мощност и др.). Броя и мощността на хоризонтите
зависи от релефа. Такава последователност, включваща
всички почвени хоризонти се нарича почвен профил.
В областа на разпространение на почвите от даден
тип строежа на профила има сходни черти. По такъв
начин, почвения профил се явява главен отличителен
признак за типа на почвата. Строежа на почвения
профил отразява особеностите на еволюцията на природните
процеси в региона, към който принадлежи дадения
профил.
Обикновенно почвата се разделя на
два основни хоризонта: горен, действен, и долен
"подпочвен". При изучаване на почвения профил във
много почви се открива голям брой хоризонти, които
обикновенно се означават с латинските букви A, B
и C (започвайки от повърхноста). Хоризонтите често
се подразделят на подхоризонти: А1, А2, А3, В1,
В2, В3. Хоризонтите A се формират в горната част
на почвения профил, а хоризонтите B- в "подпочвените"
слоеве. Хоризонт C е съставен от фрагменти на постилаща
скала, наричана материнска. Понякога се отделят
сащо така хоризонтите O и R. Хоризонт O (или А0)
- горска постилка, покриваща минералните хоризонти
се състои от паднали листа. Хоризонта R представлява
компактна твърда скала под почвата. Хоризонтите
на различните почви се различават по съдържание
на органичните вещества и глинестите частици, цвета
и по други признаци.
ПОЧВООБРАЗУВАНЕ
Почвата се образува в резултат на
диференциране на отложения на хоризонти в почвения
профил, т.е. става все по-усложнено развитие на
системата. Първоначално характера на почвата се
определя от почвообразуващите скали и минерали.
При липса на вода забележими промени в системата
не стават, но постъпването й обуславя изменения,
довеждащи до формиране на почвения профил. Водата
не само взаимодейства с материнската скала и минералите
но и оказва влиание на развитието на организмите.
Растенията са свързващо звено между почвата и атмосферата.
Почвобразуването включва изменение
на размера на съставните частици на изветрителните
материали (механическия състав), обогатяване с органическо
вещество, миграция на елементите във вид на разтвори
(излужване), суспензиране (елувииране) и натрупване
в някои хоризонти на отмитите вещества (илувииране).
напред
|
|
