Soil Resources Agency

Тундрови почви. В тяхната основа лежи постоянно замръзнал слой - вечна замръзналост, - което препятства дренирането на горележащтите почвени хоризонти по време на кратия вегетационен период на растенията. Повърхностният слой на почвата е представен от слаборазложени растителни остатъци. Под тях лежи "подпочва" със сив цвят с отделни ръждиво - кафяви петна от железни окиси. Зоната на тундровите почви се очертава от арктическия пояс. На места тундрови почви се срещат в планините над границите на горите. Естествената тундрова растителност се състои от лишеи, мъхове, тревисти растения, които е нискоразтящи и яркооцветени, и храсти.

Пустинни почви (аридосоли). В повърхностния или "подповърхностния" хоризонт се съдържат карбонати на калция и други лесноразтворими соли, а хоризонт A в тях е много слабо оцветен с органично вещество. Тъй като падат малко дъждове, тези почви никога за дълго не се овлажяват. Естествената растителност се състои от редки кактуси и пустинни храсти и полухрасти, а също така от някои приземни едногодишни тревни растения. Тук обикновенно се практикува пасищно животновъдство. Там където има прясна, слабоминерализирана вода, е развито интензивно земеделие на базата на напояване на почвата. Обикновенно водата се прихваща от реките и ручеите, извиращи в планините, където падат повече дъждове.

Кестеняви почви, черноземи и прерийни почви (молисоли) се характеризират с мощен богат на органика повърхностен хоризонт, в резултат на излужването на излишните калциеви карбонати и лекоразтворимите соли. Те се различаат по свойствата на "подпочвения" хоризонт. Той може да бъде обогатен с калциев карбонат в най-горната част (кестеняви почви), а ако има слой обогатен със глина, то калциевия карбонат се измива по-долу в тях (като например в прерийните почви). В редицата от разглежданите почви кестенявите съответстват най-добре на сухите климатични условия, а прерийните почви - на по-влажните, когато количеството на валежите е по-голямо от загубата на вода чрез изпарение и транспирация. Естествената растителност при прерийте почви е предимно тревиста. При тях се развива пасбищното животновъдство, но значителна част от тези почви в настоящия момент са разорани и са най-големите райони на световното производство на зърно. Поради недостига на валежи често се намавяват добивите.

Кестенявите, черноземите и прерийните почви се различават и по температурения си режим. За първите са характерни постоянно топлите климатични условия с редуване на влажни и сухи сезони, например във саваните. Тези почви са по-бедни от тези, които са разпространени в условията на рязко разграничени зимно понижение и лятно повишение на температурите. Черноземите и прерийните почви са плодородни и върху тях се получават високи добиви, особенно от царевица и пшеница

.

Сиви-кафяви подзолисти почви (алфисоли) са средно излужени, имат кисела реакция по целия профил и се характеризират с акумулация на илувиална глина в хоризонт B. Хоризонтите A са слабо оцветени от органично вещество. Те са се сформирали в райони с влажен и умерен климат под листопадни гори, много от които към настоящия момент са изсечени. Ланшафта често представлява редуване на разорани земи, пасища и гори. Тези почви добре реагират на варуване и торене. Значителна част от тях е разпространена в гъсто населени региони, особенно в Северна Америка и Европа.

Подзоли (сподосоли) имат хоризонт B, обогатен с илувиално натрупване на желязо, алуминий и органични вещества, изнесени от горните хоризонти. Подзолите се формират в студените влажни региони под хвойнови и смесени хвойнво-широколистни гори. Тези почви са много кисели и излужени, а в естествени условия над излужения хоризонт A често има органичен хоризонт. В условията на студен и влажен климат органичното вещество слабо се разлага, и органичните киселини помагат за измиване на желязото от хоризонт A в хоризонт B. При това става образуване на металоорганични съединения, в които един атом на метала се задържа от два атома на органичната молекула. Горската покривка (листа, клони и др) се явява важна съставна част от баланса на веществата на подзолите. На някои територий горите са изсечени, а почвите се култивират или се използват за паша на добитака. За повишаване плодородието на подзолите е необходимо да се внесат торове.