Агенция по почвените ресурси
За нас
Структура
Документи
Карти
Почви
Въпроси - отговори
Връзки
Новини
Услуги/Цени
Връзка с нас
Kорупция
Харта на клиента
Адм. услуги


Фото албуми
Епиграмите

Червени и жълти подзолисти почви (ултисоли) са сходни със сиво-кафявите подзолисти почви, но за разлика от тях за по-излужени и се характеризират с по-червени тонове за сметка на обогатяването на B хоизонтите с желязо. В районите на тяхното разпространение естествената растителност се е състояла от смесени хвойнвоо-широколистни гори, които в значителна степен са се запазили и досега. Тези почви се нуждаят от торове. Нарастващото приложение на минерални торове бързо повишава продуктивноста на тези почви на юго-изток в САЩ, където сравнително продължителния вегетационен период способства за развитие на земеделието.

Литосоли (оксисоли). От хоризонт B на литосолите почти всички разтворими минерали са измити. Оксидите и хидроксидите на желязото и алуминия се натрупват в порестата оструктурена "подпочва", която обокновенно има червен цвят и съдържа много глина. Тези почви са разпространени в топлите и влажни климатични условия, въпреки, че в някои райони има рязко изразен влажен и сух сезон. В такава обстановка органичното вещество бързо се разлага, и в резултат растенията се обезпечават с голямо количество от хранителни вещества. При премахване на естествената растителност става загуба на значително количество от органично вещество, а следователно за няколко години се загубва плодородието на почвата. Затова в Африка и Азиа с векове се е практикувало преместващата система на земеделие, при която орните земи се изоставят за няколко години - докато там не се възстанови естественната растителност. За това време е ставало постепенно натрупване на хранителни вещества, и след това тези земи за няколко години отново са се включвали в селскостопанския оборот.

 

Блатни почви (хистосоли) - органогенни почви, се сформират там където продукцията от органични вещества е висока, а скороста на нейното разлагане - ниска поради излишното увлажняване. Неголями участъци от тези почви са широко разпространени във вътрешноконтиненталните блата или по маршите на крайбрежието. Прилагането на дренажи и контрол на нивото на подпочвените води повишава плодородието на тези почви, които са особенно пригодни за отглеждане на овощни култури.

 

Хрумусоли (вертисоли) се харектиризират с високо съдържание на набухващи глини от монтморилонитовата група. Те се срещат в тези региони, където отчетливо са изразени влажния и сух сезон. При изсъхването на тази почви те се напукват на голяма дълбочина. При овлажняване пукнатините се затварят. Значителни площи с хрумосоли се срещат в южните части на САЩ, в Индия и Австралия.

 

Алувиални почви (ентосоли) - азонални почви, представляват алувиални отлагания без диференцияция на почвениете хоризонти и са разпространени по теченията на реките в широк диапазон от климатични условия. Те се отличават със разнообразна текстура. Обикновенно това са най-плодородните регионални почви благодарение на ежегодното отлагане на свежи наноси по време на пълноводията. Алувиалните почви широко се използват са отглеждане на растителни култури. В настоящия момент за съхранение на селскостопанската стойност на тези почви е необходима иригация и защита от наводнения.

 

Инсептосоли - ред на новата класификационна система на почвите, нямаща еквивалент в класификацията от 1938. Това са слаборазвити почви, които се срещат в различни климатични условия. Много инсептосоли се формират върху алувиални наноси.

 

 

назад