|
Червени и жълти
подзолисти почви (ултисоли) са сходни със
сиво-кафявите подзолисти почви, но за разлика
от тях за по-излужени и се характеризират с
по-червени тонове за сметка на обогатяването
на B хоизонтите с желязо. В районите на тяхното
разпространение естествената растителност се
е състояла от смесени хвойнвоо-широколистни
гори, които в значителна степен са се запазили
и досега. Тези почви се нуждаят от торове. Нарастващото
приложение на минерални торове бързо повишава
продуктивноста на тези почви на юго-изток в
САЩ, където сравнително продължителния вегетационен
период способства за развитие на земеделието.
|
 |
|
Литосоли
(оксисоли). От хоризонт B на литосолите
почти всички разтворими минерали са измити.
Оксидите и хидроксидите на желязото и алуминия
се натрупват в порестата оструктурена "подпочва",
която обокновенно има червен цвят и съдържа
много глина. Тези почви са разпространени в
топлите и влажни климатични условия, въпреки,
че в някои райони има рязко изразен влажен и
сух сезон. В такава обстановка органичното вещество
бързо се разлага, и в резултат растенията се
обезпечават с голямо количество от хранителни
вещества. При премахване на естествената растителност
става загуба на значително количество от органично
вещество, а следователно за няколко години се
загубва плодородието на почвата. Затова в Африка
и Азиа с векове се е практикувало преместващата
система на земеделие, при която орните земи
се изоставят за няколко години - докато там
не се възстанови естественната растителност.
За това време е ставало постепенно натрупване
на хранителни вещества, и след това тези земи
за няколко години отново са се включвали в селскостопанския
оборот.
|
 |
|
Блатни почви
(хистосоли) - органогенни почви, се сформират
там където продукцията от органични вещества
е висока, а скороста на нейното разлагане -
ниска поради излишното увлажняване. Неголями
участъци от тези почви са широко разпространени
във вътрешноконтиненталните блата или по маршите
на крайбрежието. Прилагането на дренажи и контрол
на нивото на подпочвените води повишава плодородието
на тези почви, които са особенно пригодни за
отглеждане на овощни култури.
|
 |
|
Хрумусоли (вертисоли)
се харектиризират с високо съдържание на набухващи
глини от монтморилонитовата група. Те се срещат
в тези региони, където отчетливо са изразени
влажния и сух сезон. При изсъхването на тази
почви те се напукват на голяма дълбочина. При
овлажняване пукнатините се затварят. Значителни
площи с хрумосоли се срещат в южните части на
САЩ, в Индия и Австралия.
|
 |
Алувиални
почви (ентосоли) - азонални почви, представляват
алувиални отлагания без диференцияция на почвениете
хоризонти и са разпространени по теченията на
реките в широк диапазон от климатични условия.
Те се отличават със разнообразна текстура. Обикновенно
това са най-плодородните регионални почви благодарение
на ежегодното отлагане на свежи наноси по време
на пълноводията. Алувиалните почви широко се
използват са отглеждане на растителни култури.
В настоящия момент за съхранение на селскостопанската
стойност на тези почви е необходима иригация
и защита от наводнения.
|
 |
Инсептосоли
- ред на новата класификационна система на почвите,
нямаща еквивалент в класификацията от 1938.
Това са слаборазвити почви, които се срещат
в различни климатични условия. Много инсептосоли
се формират върху алувиални наноси.
|
 |
назад
|
|